Един от най-известните поп изпълнители и музиканти у нас има афинитет към експерименти, хибридни стилове и прекаляване с връхно облекло и обувки. Резултатите от съвместна работа с Петър Горанов в ателието обаче рафинират още повече личния стил на 48-годишния певец не само на сцената, но и в ежедневието.
Приятелите на Black Market:
Владимир Ампов-Графа
Едно от най-хубавите неща на квартала около пожарната на ул. Бенковски, приютил и ателието на Black Market, е възможността да опознаваш добри барчета, скромни ресторанти и колоритни съседи. Макар доскоро да се е подвизавал предимно в черно и сиво, Владимир Ампов-Графа принадлежи твърдо на последната категория.
Текст: Black MarketФотография: Цветан Игнатовски
Как си?
Съвземам се от загубата на баща ми, който почина преди половин година. В един момент изпитвам тежка тъга, в друг – опитвам да захвана нещо в студиото. Донякъде се получава, донякъде – не.
Какво научи от него?
Ох, всичко. Освен баща, беше и приятел, направо брат. През цялото време мислех, че съм подготвен за това, но няма как. Когато и двамата ти родители вече ги няма, някак възприемаш по по-различен начин смъртта и усещането за това какво следва. Иначе скоро започвам нов мюзикъл в пловдивския театър с режисьора Венцислав Асенов, който трябва да се появи догодина.
Какво търсиш в музиката напоследък?
Триминутният радиоформат доста съм го овладял, съответно вече не ми е толкова интересен. Една покана от Младежкия театър в София да се включа в „Пипи Дългото чорапче" преди няколко години ми върна любовта към театралната и филмова музика. Дава ми много свобода да се разгърна като творец и композитор. 35 години в студиото съм опознал до болка гласа си и малко ми е писнало да го слушам. Добре ми е и без него.
Защо продължаваш да се занимаваш с музика?
Ще отговоря много банално. Защото все още много ми харесва. Трепетът на 12-годишния Влади си е същият. Правенето на музика продължава да ме вълнува като малко дете. Всеки път е различно. Щастлив съм, че мога да издавам некомерсиални песни, а това е привилегия.
Най-лошото и най-хубавото в музикалната индустрия в момента?
Можеш веднага да стигнеш до хората. А ако музиката е добра, не ти трябват лейбъли и промоутъри, за да те чуе светът. В същото време е по-трудно да стигнеш до хората, защото на ден излизат над половин милион песни. Трябва да си доста интересен, за да те забележат. Харесват ми хибридността в стиловете и смелите експерименти. Тесногръдието в музиката отива на заден план. Свободата води до създаването на еклектични нови стилове, а също – и до добри колаборации между артисти. Минусите на новото време са чисто финансови – все повече трябва да се издържаш само от концерти.
Запази час за срещаКнигата „Графа Live" започва с една велика снимка…
От 1993-та година, кубинки, суитчър, черни джинси. Малко след това започнах да се появявам на сцена с фрак на голо, тиранти, дънкови панталонки. Защо? Не знам (смее се). Първият ми допир до шиенето на дрехи беше с Пачанга и Глава. Всеки си има периоди. В моя защита, тогава беше модерно. Бяхме само аз и Ricky Martin (смее се).
Факт. Малко неща са пунтирани толкова успешно от Клуб НЛО.
Поколението Z има особен интерес към тази екзотика, особено на Shame парти.
Предполагам и вкусът за музика се е променил доста?
Една от основните причини да се преместя в центъра е бар Ж – това местенце ме запали по джаза и (норвежкия джаз пианист и композитор) Tord Gustavsen. Имаше феноменален концерт в Зала България, не бях изпитвал такова издигане като фен. Разбрах какъв сериозен пропуск съм имал в живота. Ж ми отвори светогледа за много интересни хибридни стилове в джаза. Ако трябва да говоря за мейнстрийм, новият албум на Harry Styles много ми харесва. Винаги ще си слушам Coldplay, те са моята банда.
Басистът им има модна марка, впрочем. Ти как определяш своя стил?
Никога не съм се замислял. Да кажем небрежно подреден. Следва някаква генерална линия през годините, но на последните концерти се чувствам най-добре и свободен с прекрасните костюми на Black Market (смее се). Дават ти друг тип свобода на движение, дори самочувствие, което е много важно.
Кога започна да се интересуваш от дрехи?
Не съм от хората, които следят тенденции и всичко, което влиза и излиза от модата. Като тийнейджър харесвах Sting, говоря за началото на 90-те. В училище само ме питаха какъв е този заспал чичак, който слушам. Начинът му на обличане е много изчистен и едновременно артистичен. Възможно е да ми е повлиял. Не копирам този стил, но обичам по-семпли дрехи без излишни щампи, лога и такива неща. Работата с Black Market обаче ми помогна да се престраша да нося не само сака, но и панталони. Допреди това не можех да си намеря правилната кройка. Петър Горанов успя да го направи още с първия костюм. Получи се много добре и видях, че е въпрос на пипане. Запалих се по ушиването по поръчка.
Би ли споделил цялата история на запознанството с Black Market?
Бях чувал за ателието, но не знаех, че е той (Петър Горанов). Моят близък приятел Калоян Лалев ми показа свой костюм от Black Market и се появих и аз с желание да направим нещо по-широко като кройка. Спечели ме още с първия черен панталон с басти. Дотогава не се бях замислил колко важен е изборът на плат и всички дребни детайли. Петър предлага интересни цветове и материи и обръща внимание на всичко: от това как пада платът до това как се усеща. Преди носех основно черно и сиво, но имах нужда от промяна – и на сцената, и извън нея. Ушиването по мярка те надгражда в по-добра светлина. С всеки следващ костюм се сработваме все по-добре, изграждаме доверие помежду си.
Още за процесаBLACK MARKET
Какво ти носи добрият костюм? Безгрижност, свобода и модерност – все неща, които ме дефинират и карат да се чувствам различно.
Много хора ми се обаждат и пишат: „Ей, брат! Какви са тези костюми? Откъде са тези костюми, брат?" Има причина: Black Market се откроява. Аз не се усещам така, но кварталните приятели често ме бъзикат: „Абе ти си си конте, братле!"
Музиката и костюмите добре, имаш ли други хобита?
Ужас, нищо не правя, нямам хоби! Махнах си социалните мрежи от телефона, за да не се затормозявам излишно. От десетина дни чета и слушам повече книги, генерално мисля повече. След две години ставам на 50 и не остава много време. Шегата настрана, трябва да си намеря хоби.